Скъпоценни Kамъни

Разделението на камъните датира някъде от средата на 19ти век. Тогава четири вида камъни си присвояват титлата скъпоценни. А това са именно Диамант, Сапфир, Рубин и Изумруд (Смарагд), всички други остават полускъпоценни. До тогава минералите, използвани за украса или още по-отдавна в различни племенни ритуали са били еднакво желани и ценени. Скъпоценните камъни представляват визуално атрактивни минерали или скали, които се използват, като бижута или модни акценти. Очарованието, което притежават се дължи на тяхната рядкост, красота и начинът, по който се добиват. В съзнанието на повечето хора, скъпоценните камъни са както по-редки, така и с по-висока себестойност, което по-долу ще разберете не е точно така. Няма стандартен подход при определяне себестойността и красотата на скъпоценните камъни, затова и са избрани няколко характеристики според, които те се класифицират. Но разбира се всяко правило има изключение!

 

 

Класификация на Камъните

 

1. Диаманти и Цветни Камъни

   Две са основните причини диамантите да са разделени от останалите камъни. Преди всичко, това е най-твърдият минерал познат на Земята и за обработката му са необходими инструменти различни от тези, с които се обработват всички останали. Но, ако критерий за това да е един камък скъпоценен е неговата твърдост, то останалите три от великолепната четворка също не трябва да се класират.

   Втората причина е добивът и разпространението им. Смята се, че диамантът е изключително рядък минерал и като такъв се титулова - скъпоценен. Противно на наложеното обществено мнение обаче диамантите НЕ са най-редкия минерал в света. Нещо повече, те са един от минералите с постоянен промишлен добив, а причината да вярваме в тяхната изключителност е маркетинг и индустриалния монопол наложен върху добивната промишленост, и тяхното разпространение. Слоганът "A diamond is forever" се налага някъде 30те години на миналия век, както и асоциацията на диамантен пръстен с годеж. Няма смисъл да се обяснява, как това е възможно. И ако все още имате съмнения относно изобилието на диаманти, се замислете: от кой химичен елемент е изграден, и дали той не е сред най-срещаните елементи във вселената и на Земята.

   Колкото до разграничаването между безцветни (Диамант) и цветни (всички останали), то какво бихме казали за безцветният Сапфир? Е ли или не, той скъпоценен камък ?! След като изяснихме, до колко е коректно делението на диаманти и всички останали, нека продължим с останалите методи за класификация.

  

  Свойствата даващи стойност на минералите са техният цвят, блясък, прозрачност, твърдост и достъпност. Нека по-долу видим как те ги определят, като полу или скъпоценни.

 

2. Прозрачност и Блясък

   На подобно основание редица минерали са поставени в неизгодната позиция да бъдат полускъпоценни. В такъв случай - сивкав, полупрозрачен Диамант с не привлекателен вид не би могъл да бъде скъпоценен, още повече той не притежава никаква визуална стойност. А както по-горе бе споменато, дори не е от рядко срещаните минерали. Същото се отнася и за останалите скъпоценни камъни, но повече за тяхната чистота и прозрачност ще говорим в друга тема. Надявам се, че с този прост аргумент опровергахме горния критерий, според който камъните биват делени.

 

3. Цвят

   Цветът, както сами може да предположите също не би могъл да бъде критерий за деление. Освен Рубин, съществуват много други минерали с червен цвят, а именно Гранат, Шпинел, някои флуорити и турмалини. Същото се отнася и за сапфирът - Флуорит, Содалит, Тюркоаз и много други са със син цвят. Малахит, Варисцит и още много пък са зелени, какъвто е и Изомруда. Планинският кристал е напълно прозрачен, така както и диаманта.

 

4. Твърдост

   Твърдостта също не би могла да определя, кои минерали са, и кои не - скъпоценни. В такъв случай редица минерали с по-висока или равна твърдост на изомруда, биха се класирали - скъпоценни.

   Твърдостта на минералите се определя според техния химичен състав и молекулярна структура. Като най-елементарен пример би могъл да се даде отново диамантът, който се състои от един, единствен химичен елемент - Въглерод. Молекулярната структура е начинът, по който атомите се свързват по между си - начинът, по който са подредени. Задължително е да се вземат под внимание и двата фактора при определянето на камъните. Идеален пример са Графит (този, който се използва в моливите) и Диамант. Двата са съставени изцяло от химическия елемент Въглерод, но докато единият е най-твърдия минерал на Земята, всички знаем колко е твърд графита. Разликата между двата е именно структурата или начинът на подреждане на атомите въглерод в едно цяло.

 

Други методи за класификация биват:

 

5. Естествени и Изкуствено създадени

   Докато естествените и изкуствени минерали споделят еднакви физични и оптични качества, важно е да се отбележат някои значителни разлики! На първо място на естественият минерал са необходими в масовия случай милиони години за образуването му, докато на лабораторно създадените обикновено трябват дни. От там идва и другата голяма разлика - себестойността им! Интересно е да споменем, че в САЩ със закон е забранено рекламирането на лабораторно създадени камъни, като минерали!

6. Органични и НЕ органични

   Кехлибар, перли, корали, седеф - са органични поради естеството на произхода им. Всички останели - не.

7. Агрегати

   "Механично смесване или съединение в едно цяло на еднородни или разнородни частици." Това е значението на думата "агрегат" според тълковния речник. А именно, това са различни минерали, които формират заедно едно цяло. Когато някои от необходимите условия за формирането на даден минерал, като топлина, налягане и др. не присъства за достатъчно дълго време, тогава се образуват агрегати. Пример за такава съвкупност са ахати и ясписи.

8. Видове и Разновидности

   Съвсем нормално е естествените камъни да имат примеси, които не променят тяхната структура, но биха могли да окажат съществено влияние върху външния им вид. Съответно и върху тяхната себестойност. Докато при болшинството скъпоценни камъни това е нежелано, то при някои от тях това е търсен ефект. Добър пример за подобна желана симбиоза би могъл да бъде рутиловият кварц. Но, докато примесите там са видими то при корунда, който по принцип е напълно прозрачен, ако добавим малко хром той става Рубин, а ако вместо хром добавим титан и желязо, той вече е Сапфир. Същото се отнася и за берила, с малко хром ще имате Изомруд, а с помощта на желязо - Аквамарин. Друг пример - кварца, чиито разновидности са Цитрин, Аметист, Опушен кварц и др. Не бива да оставате с впечетлението, че всички минерали в чистия си вид са прозрачни, защото не е така. Пример за това е граната.

В заключение може да добавим следното:

   Въпреки многобройните критерии за класификация, както вече разбрахте деление на скъпоценни и полускъпоценни не може да има. Не е лошо да споменем, че "Федералната търговска комисия" на САЩ е забранила делението им и го определя, като "заблуждаващо". За обикновеният потребител скъпоценни са именно Диамант, Рубин, Сапфир и Изомруд, но поведението на потребителите не винаги е логично и се мени според модата и актуалните на деня.

   С всеки изминал ден цената на скъпоценните камъни единствено ще расте, така че инвестицията в такива винаги е добра идея!

Най-важният извод, който бихме могли да си направим е, че всички камъни, които придават разкош и доствят удоволствие на притежателя си, могат да се нарекат скъпоценни. Другото са просто приказки :)

Свързани продукти